dragon (Никица Христов)
220 657
15 ago 2012, 11:05

Загубен мъж 

  Poesía
615 0 4

Изсипаха се звездите по небето

и пълнолунието погледа отвлича,

в нощта тиха майката и детето –

загубиха мъжа, когото обичат.

 

Тъмнината му заличава лицето,

в тишината изчезва неговият глас

а любовта, създадена от сърцето,

излъчва само спомени всеки час.

 

Със сълзи, които погледа размазват

и небето се разцепва от техният вой,

за честта и името му ще разказват

и винаги в спомена им ще живее той.

© Никица Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много красиво! Поздрав!
  • Тъжно ,реалистично,хубаво!
  • ...загубиха мъжа когото обичат. Хората разбират големината на мъката чак когато загубят близък човек.Харесах!Поздрав!
  • за честта и името му ще разказват
    и винаги в спомена им ще живее той.

    Достойно за уважение!
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??