Изсипаха се звездите по небето
и пълнолунието погледа отвлича,
в нощта тиха майката и детето –
загубиха мъжа, когото обичат.
Тъмнината му заличава лицето,
в тишината изчезва неговият глас
а любовта, създадена от сърцето,
излъчва само спомени всеки час.
Със сълзи, които погледа размазват
и небето се разцепва от техният вой,
за честта и името му ще разказват
и винаги в спомена им ще живее той.