Загубена съм някъде във мрака.
Загубена съм в някаква мъгла.
Загубих се да търся топлината,
да търся своя път в света.
Не виждам вече. Взеха ми очите.
Окрадоха ме до последната сълза.
Душата ми откраднаха, мечтите,
откраднаха ми вярата и любовта.
Накъде да тръгна и какво да търся?
Аз виждам само тъмнина,
дори не мога в сънищата да мечтая.
Откраднаха ми даже и съня.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
