14 sept 2007, 23:26

Загубена

  Poesía
775 0 8
 

Загубена съм някъде във мрака.

Загубена съм в някаква мъгла.

Загубих се да търся топлината,

да търся своя път в света.

Не виждам вече. Взеха ми очите.

Окрадоха ме до последната сълза.

Душата ми откраднаха, мечтите,

откраднаха ми вярата и любовта.

Накъде да тръгна и какво да търся?
Аз виждам само тъмнина,

дори не мога в сънищата да мечтая.

Откраднаха ми даже и съня.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления за искрения и чувствен стих!
  • Прогони тъмнината, Гале, със слънчевата си усмивка и непреставай да пишеш и мечтаеш! Поздрави!!!
  • Силно!Поздрав!
  • Гале,здравей!
    Какви са тия мисли,ти знаеш как топлиш толкова сърца,и твоето ще се стопли,сигурна съм!Поздрави!
  • Още сълзи имаш неизплакани.
    Носиш си в душата топлина.
    Ще намериш пътя си и в мрака.
    Някой ще ти подари съня.
    Поздрави!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...