14.09.2007 г., 23:26 ч.

Загубена 

  Поезия
522 0 8
 

Загубена съм някъде във мрака.

Загубена съм в някаква мъгла.

Загубих се да търся топлината,

да търся своя път в света.

Не виждам вече. Взеха ми очите.

Окрадоха ме до последната сълза.

Душата ми откраднаха, мечтите,

откраднаха ми вярата и любовта.

Накъде да тръгна и какво да търся?
Аз виждам само тъмнина,

дори не мога в сънищата да мечтая.

Откраднаха ми даже и съня.

© Галя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздравления за искрения и чувствен стих!
  • Прогони тъмнината, Гале, със слънчевата си усмивка и непреставай да пишеш и мечтаеш! Поздрави!!!
  • Силно!Поздрав!
  • Гале,здравей!
    Какви са тия мисли,ти знаеш как топлиш толкова сърца,и твоето ще се стопли,сигурна съм!Поздрави!
  • Още сълзи имаш неизплакани.
    Носиш си в душата топлина.
    Ще намериш пътя си и в мрака.
    Някой ще ти подари съня.
    Поздрави!
  • Ще се намериш скъпа!
    С тези прекрасни стихове другото е невъзможно!
    Поздрав!
  • Поздрав и прегръдка за стиха,мила!
    Присъединявам се към коментара на Маги!
  • Това е така само сега.Утре ще е слънчево на душата ти. Обещавам ти , Гале. С обич, мила, усмихни се и спокойна нощ ти желая,хубави сънища да сънуваш.Прекрасен стих.
Предложения
: ??:??