Загубена съм някъде във мрака.
Загубена съм в някаква мъгла.
Загубих се да търся топлината,
да търся своя път в света.
Не виждам вече. Взеха ми очите.
Окрадоха ме до последната сълза.
Душата ми откраднаха, мечтите,
откраднаха ми вярата и любовта.
Накъде да тръгна и какво да търся?
Аз виждам само тъмнина,
дори не мога в сънищата да мечтая.
Откраднаха ми даже и съня.
© Галя All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
