Загубена съм някъде във мрака.
Загубена съм в някаква мъгла.
Загубих се да търся топлината,
да търся своя път в света.
Не виждам вече. Взеха ми очите.
Окрадоха ме до последната сълза.
Душата ми откраднаха, мечтите,
откраднаха ми вярата и любовта.
Накъде да тръгна и какво да търся?
Аз виждам само тъмнина,
дори не мога в сънищата да мечтая.
Откраднаха ми даже и съня.
© Галя All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
