14 сент. 2007 г., 23:26

Загубена

777 0 8
 

Загубена съм някъде във мрака.

Загубена съм в някаква мъгла.

Загубих се да търся топлината,

да търся своя път в света.

Не виждам вече. Взеха ми очите.

Окрадоха ме до последната сълза.

Душата ми откраднаха, мечтите,

откраднаха ми вярата и любовта.

Накъде да тръгна и какво да търся?
Аз виждам само тъмнина,

дори не мога в сънищата да мечтая.

Откраднаха ми даже и съня.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления за искрения и чувствен стих!
  • Прогони тъмнината, Гале, със слънчевата си усмивка и непреставай да пишеш и мечтаеш! Поздрави!!!
  • Силно!Поздрав!
  • Гале,здравей!
    Какви са тия мисли,ти знаеш как топлиш толкова сърца,и твоето ще се стопли,сигурна съм!Поздрави!
  • Още сълзи имаш неизплакани.
    Носиш си в душата топлина.
    Ще намериш пътя си и в мрака.
    Някой ще ти подари съня.
    Поздрави!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...