24 sept 2007, 13:19

Загубена битка

  Poesía
610 0 1

Настинах банално. Имам 38.5.
И житейската философия ми изглежда плитка.
Възпитанието на децата е за мен
една поначало изгубена битка.

Да говорят ги учим съвсем от малки,
да гукат и бъбрят със думи добри,
а после изглеждаме просто жалки,
повтаряйки нервно:"Ох, малко млъкни!"

Да ходят ги учим от малки също,
да тичат и скачат умело дори,
а искаме после при нас да се връщат:
"Къде пак си хукнал, веднага се спри!"

Не зная във вируса ли е вината,

че мислите ми са "пъстра китка",
но май ми се проясни главата,

децата да учиш - загубена битка...:)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много си права, Мария!
    Знаем, но поне опитваме,
    а и ние много научаваме
    от децата си. С обич за
    прекрасния стих.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...