24 sept 2007, 13:19

Загубена битка

  Poesía
612 0 1

Настинах банално. Имам 38.5.
И житейската философия ми изглежда плитка.
Възпитанието на децата е за мен
една поначало изгубена битка.

Да говорят ги учим съвсем от малки,
да гукат и бъбрят със думи добри,
а после изглеждаме просто жалки,
повтаряйки нервно:"Ох, малко млъкни!"

Да ходят ги учим от малки също,
да тичат и скачат умело дори,
а искаме после при нас да се връщат:
"Къде пак си хукнал, веднага се спри!"

Не зная във вируса ли е вината,

че мислите ми са "пъстра китка",
но май ми се проясни главата,

децата да учиш - загубена битка...:)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много си права, Мария!
    Знаем, но поне опитваме,
    а и ние много научаваме
    от децата си. С обич за
    прекрасния стих.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...