Настинах банално. Имам 38.5.
И житейската философия ми изглежда плитка.
Възпитанието на децата е за мен
една поначало изгубена битка.

Да говорят ги учим съвсем от малки,
да гукат и бъбрят със думи добри,
а после изглеждаме просто жалки,
повтаряйки нервно:"Ох, малко млъкни!"

Да ходят ги учим от малки също,
да тичат и скачат умело дори,
а искаме после при нас да се връщат:
"Къде пак си хукнал, веднага се спри!"

Не зная във вируса ли е вината,

че мислите ми са "пъстра китка",
но май ми се проясни главата,

децата да учиш - загубена битка...:)