Загубена битка
Настинах банално. Имам 38.5.
И житейската философия ми изглежда плитка.
Възпитанието на децата е за мен
една поначало изгубена битка.
Да говорят ги учим съвсем от малки,
да гукат и бъбрят със думи добри,
а после изглеждаме просто жалки,
повтаряйки нервно:"Ох, малко млъкни!"
Да ходят ги учим от малки също,
да тичат и скачат умело дори,
а искаме после при нас да се връщат:
"Къде пак си хукнал, веднага се спри!"
Не зная във вируса ли е вината,
че мислите ми са "пъстра китка",
но май ми се проясни главата,
децата да учиш - загубена битка...:)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Борисова Всички права запазени
