8 feb 2019, 16:05

Загубих те

  Poesía » Otra
1.1K 2 0

Загубих те. Светът ми опустя.

животът ми се срина безвъзвратно.

не знам ще мога ли да си простя.

душата плаче, искам те обратно.

 

Смъртта е черна и жестока,

не може никой с нея да се бори.

остави рана във сърцето ми дълбока,

която времето не ще затвори

 

Сега съм сам. Сълзите ми се стичат,

обречен на безкрайна самота,

а спомените бясно тичат

поглеждайки към бялата стена.

 

Искам пак да те докосвам

и в сънищата ще го правя

даже ще те омагьосвам

но никога не ще забравя...

 

Това, с което ме даряваше

когато чувствах се в беда

и благородно ми прощаваше

заливаше ме с топлина.

 

Но някой ден, там на небето

ще бъдем с теб отново двама

и както пулсът на сърцето

ще сме щастливи до забрава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Ковачев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...