Загубих те. Светът ми опустя.
животът ми се срина безвъзвратно.
не знам ще мога ли да си простя.
душата плаче, искам те обратно.
Смъртта е черна и жестока,
не може никой с нея да се бори.
остави рана във сърцето ми дълбока,
която времето не ще затвори
Сега съм сам. Сълзите ми се стичат,
обречен на безкрайна самота,
а спомените бясно тичат
поглеждайки към бялата стена.
Искам пак да те докосвам
и в сънищата ще го правя
даже ще те омагьосвам
но никога не ще забравя...
Това, с което ме даряваше
когато чувствах се в беда
и благородно ми прощаваше
заливаше ме с топлина.
Но някой ден, там на небето
ще бъдем с теб отново двама
и както пулсът на сърцето
ще сме щастливи до забрава.
© Николай Ковачев All rights reserved.