Feb 8, 2019, 4:05 PM

Загубих те 

  Poetry » Other
796 2 0

Загубих те. Светът ми опустя.

животът ми се срина безвъзвратно.

не знам ще мога ли да си простя.

душата плаче, искам те обратно.

 

Смъртта е черна и жестока,

не може никой с нея да се бори.

остави рана във сърцето ми дълбока,

която времето не ще затвори

 

Сега съм сам. Сълзите ми се стичат,

обречен на безкрайна самота,

а спомените бясно тичат

поглеждайки към бялата стена.

 

Искам пак да те докосвам

и в сънищата ще го правя

даже ще те омагьосвам

но никога не ще забравя...

 

Това, с което ме даряваше

когато чувствах се в беда

и благородно ми прощаваше

заливаше ме с топлина.

 

Но някой ден, там на небето

ще бъдем с теб отново двама

и както пулсът на сърцето

ще сме щастливи до забрава.

© Николай Ковачев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??