Загубих те. Светът ми опустя.

животът ми се срина безвъзвратно.

не знам ще мога ли да си простя.

душата плаче, искам те обратно.

Смъртта е черна и жестока,

не може никой с нея да се бори.

остави рана във сърцето ми дълбока,

която времето не ще затвори

Сега съм сам. Сълзите ми се стичат,

обречен на безкрайна самота,

а спомените бясно тичат

поглеждайки към бялата стена.

Искам пак да те докосвам

и в сънищата ще го правя

даже ще те омагьосвам

но никога не ще забравя...

Това, с което ме даряваше

когато чувствах се в беда

и благородно ми прощаваше

заливаше ме с топлина.

Но някой ден, там на небето

ще бъдем с теб отново двама

и както пулсът на сърцето

ще сме щастливи до забрава.