Какво да правя, като светлината ме заслепяваше,

не виждах колко губя от всичко това.

Не спря и бавно ме унищожаваше,

бавно достигах до своя провал!

Бавно навлизах в непрогледния мрак,

не виждах как слънцето бавно угасваше.

Не виждах всички, които ми казваха,

че губя всичко истинско в себе си!

Какво да направя, като загубих мечтите си,

въртя се в един безкраен кръг.

Какво да направя, като се провалих изцяло,

по този глупав и безсмислен път!

Какво да правя, като не виждах истината,

лутах се по-нелепо и от слепец.

Бавно и сигурно загубвах всичко,

окичена със най-трънливия венец!

Слънцето не грееше, а аз не виждах,

беше тъмно, аз вървях...

Скитах се като слепец в гората,

на ръба на пропастта се озовах!

Какво да правя, като светлината ме заслепяваше,

светлината от нелепите мечти.

Миражът сърцето ми запленяваше,

миражът, които докрай ме унищожи!