28 июл. 2010 г., 22:42

Загубих всичко

1.7K 0 1

Какво да правя, като светлината ме заслепяваше,

не виждах колко губя от всичко това.

Не спря и бавно ме унищожаваше,

бавно достигах до своя провал!

 

Бавно навлизах в непрогледния мрак,

не виждах как слънцето бавно угасваше.

Не виждах всички, които ми казваха,

че губя всичко истинско в себе си!

 

Какво да направя, като загубих мечтите си,

въртя се в един безкраен кръг.

Какво да направя, като се провалих изцяло,

по този глупав и безсмислен път!

 

Какво да правя, като не виждах истината,

лутах се по-нелепо и от слепец.

Бавно и сигурно загубвах всичко,

окичена със най-трънливия венец!

 

Слънцето не грееше, а аз не виждах,

беше тъмно, аз вървях...

Скитах се като слепец в гората,

на ръба на пропастта се озовах!

 

Какво да правя, като светлината ме заслепяваше,

светлината от нелепите мечти.

Миражът сърцето ми запленяваше,

миражът, които докрай ме унищожи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антониа Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...