28.07.2010 г., 22:42

Загубих всичко

1.7K 0 1

Какво да правя, като светлината ме заслепяваше,

не виждах колко губя от всичко това.

Не спря и бавно ме унищожаваше,

бавно достигах до своя провал!

 

Бавно навлизах в непрогледния мрак,

не виждах как слънцето бавно угасваше.

Не виждах всички, които ми казваха,

че губя всичко истинско в себе си!

 

Какво да направя, като загубих мечтите си,

въртя се в един безкраен кръг.

Какво да направя, като се провалих изцяло,

по този глупав и безсмислен път!

 

Какво да правя, като не виждах истината,

лутах се по-нелепо и от слепец.

Бавно и сигурно загубвах всичко,

окичена със най-трънливия венец!

 

Слънцето не грееше, а аз не виждах,

беше тъмно, аз вървях...

Скитах се като слепец в гората,

на ръба на пропастта се озовах!

 

Какво да правя, като светлината ме заслепяваше,

светлината от нелепите мечти.

Миражът сърцето ми запленяваше,

миражът, които докрай ме унищожи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антониа Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...