Загубих я...

14 jun 2008, 16:25

Poesía

737 0 6

Продадох си душата
на розовата фея,
да ме научи аз я чаках-
да обичам не умея.
Продадох я за миг надежда,
миг, във който бях със теб,
а днес съм кукла тъжна
без лице, заспиваща в ковчег.
Сърцето си опитах да зашия,
конците се оплетоха на възел,
покрих се с пепел за да скрия
камъка, във който се превърна.
Душата си поднесох и в ковчеже,
а феята така ми обеща -
дори да не я срещна вече,
че ще узная що е любовта...
Видях я... токлова красива,
топла и прекрасна.

Усещайки

копринените и ръце нехаех,
но без душата си не знаех
как да я запазя жива...
загубих я... завинаги угасна...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

smoky_f_90 (Радина Господинова)

2008-07-25T02:16:30+03:00

Ако се замислиш от към положителната страна на тези стихове,ще видиш,че май е по-добре без сърце(няма нищо и никои да те нарани) Мн {}
Арлекин (Миро Кръстев)

2008-06-17T00:15:31+03:00

Ти знаеш "що е любовта"!!! Вземи си ковчежето обратно!
Тъжен стих. Прегръдки.
alex_ucho (Алекс учо)

2008-06-15T07:36:35+03:00

Много хубаво!Поздрави.
alex_ucho (Алекс учо)

2008-06-15T07:36:30+03:00

Много хубаво!Поздрави.
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

2008-06-15T05:41:51+03:00

Тъжен стих!
Боли за загуби човек...
Прегръдка силна за стиха!!!
pfff (Чар)

2008-06-14T16:28:38+03:00

Прекрасноооо е ! Малко тъжно...но много хубаво !