Загубих я...
Продадох си душата
на розовата фея,
да ме научи аз я чаках-
да обичам не умея.
Продадох я за миг надежда,
миг, във който бях със теб,
а днес съм кукла тъжна
без лице, заспиваща в ковчег.
Сърцето си опитах да зашия,
конците се оплетоха на възел,
покрих се с пепел за да скрия
камъка, във който се превърна.
Душата си поднесох и в ковчеже,
а феята така ми обеща -
дори да не я срещна вече,
че ще узная що е любовта...
Видях я... токлова красива,
топла и прекрасна.
Усещайки
копринените и ръце нехаех,
но без душата си не знаех
как да я запазя жива...
загубих я... завинаги угасна...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Драгиева Все права защищены
Мн {}
