14.06.2008 г., 16:25 ч.

Загубих я... 

  Поезия
786 0 6

Продадох си душата
на розовата фея,
да ме научи аз я чаках-
да обичам не умея.
Продадох я за миг надежда,
миг, във който бях със теб,
а днес съм кукла тъжна
без лице, заспиваща в ковчег.
Сърцето си опитах да зашия,
конците се оплетоха на възел,
покрих се с пепел за да скрия
камъка, във който се превърна.
Душата си поднесох и в ковчеже,
а феята така ми обеща -
дори да не я срещна вече,
че ще узная що е любовта...
Видях я... токлова красива,
топла и прекрасна.

Усещайки

копринените и ръце нехаех,
но без душата си не знаех
как да я запазя жива...
загубих я... завинаги угасна...

© Теодора Драгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??