Продадох си душата
на розовата фея,
да ме научи аз я чаках-
да обичам не умея.
Продадох я за миг надежда,
миг, във който бях със теб,
а днес съм кукла тъжна
без лице, заспиваща в ковчег.
Сърцето си опитах да зашия,
конците се оплетоха на възел,
покрих се с пепел за да скрия
камъка, във който се превърна. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up