Захар

29 oct 2014, 22:39

Poesía

585 0 6

Аз съм като захар.

Все едно си пресякал

два континента

и един океан,

за да стигнеш до мен.

Ревнива съм. Нерафинирана. Кадифена.

Сладостно-горчива.

Все едно току що

си отрязал стеблото на тръстиката,

за да опиташ чистата ù сърцевина.

Аз съм като захар.

Пътувала съм с теб на големи кораби -

знам колко са корави ръцете ти.

Разпродал си ме грам по грам

в богатите пазари на Запада.

А сега съм се върнала при теб -

бяла и смирена.

Само ти и аз знаем, че съм тук-

съвсем на върха на лъжичката ти.

Защото само така мога да стигна до теб...

Аз съм захар.

С колко лъжички

пиеш вече кафето си?

Канелени са очите ми,

като спукано стъклено мънисто...

Все още ли обичаш много сладко сърцето ми?

Или го предпочиташ

чисто...?

27.11.14

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.