Захар
Аз съм като захар.
Все едно си пресякал
два континента
и един океан,
за да стигнеш до мен.
Ревнива съм. Нерафинирана. Кадифена.
Сладостно-горчива.
Все едно току що
си отрязал стеблото на тръстиката,
за да опиташ чистата ù сърцевина.
Аз съм като захар.
Пътувала съм с теб на големи кораби -
знам колко са корави ръцете ти.
Разпродал си ме грам по грам
в богатите пазари на Запада.
А сега съм се върнала при теб -
бяла и смирена.
Само ти и аз знаем, че съм тук-
съвсем на върха на лъжичката ти.
Защото само така мога да стигна до теб...
Аз съм захар.
С колко лъжички
пиеш вече кафето си?
Канелени са очите ми,
като спукано стъклено мънисто...
Все още ли обичаш много сладко сърцето ми?
Или го предпочиташ
чисто...?
27.11.14
© Елица Кръстева All rights reserved.
