koli4a (Никола Апостолов)
21 1.4K

2 jun 2015, 21:33

Захласване по залеза

Poesía » Del paisaje

670 0 5

Аз безумно се захласвам

в залез топъл и червен.

Всяка вечер аз пораствам

с облака до кръв ранен.

Розово вечерно слънце

се потапя пак във кръв.

Става то червено зрънце...

Облак го целува пръв.

И в небето то потъва

там далече зад черта.

Слънцето перде опъва-

слиза тихо вечерта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

petrova95 (Пепи Петрова)

На залеза не само, че пораствам, но и се изпълвам с радост и усмивки, за да мога да се събудя весела когато срещна изгрева сутринта. Поздравления Ники!

2015-06-03T14:33:11+03:00
koli4a (Никола Апостолов)

Благодаря,Евелина,Младене и Водичке!
Радвам се на посещението ви и на оценката!Желая ви хубав пролетен ден!

2015-06-03T09:07:28+03:00
voda (Елица Ангелова)

Харесах усещането, че порастваш със залеза, Ники.
А картината е цветна и жива - като наяве.
Поздрави!

2015-06-03T00:59:09+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Неподкупно и по детски чисто описание на залеза.

Поздравление, Никола!

2015-06-02T22:44:14+03:00
Eva55 (Евелина Стоянова)

!!!

2015-06-02T22:37:45+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0