2 июн. 2015 г., 21:33

Захласване по залеза

678 0 5

Аз безумно се захласвам

в залез топъл и червен.

Всяка вечер аз пораствам

с облака до кръв ранен.

 

Розово вечерно слънце

се потапя пак във кръв.

Става то червено зрънце...

Облак го целува пръв.

 

И в небето то потъва

там далече зад черта.

Слънцето перде опъва-

слиза тихо вечерта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На залеза не само, че пораствам, но и се изпълвам с радост и усмивки, за да мога да се събудя весела когато срещна изгрева сутринта. Поздравления Ники!
  • Благодаря,Евелина,Младене и Водичке!
    Радвам се на посещението ви и на оценката!Желая ви хубав пролетен ден!
  • Харесах усещането, че порастваш със залеза, Ники.
    А картината е цветна и жива - като наяве.
    Поздрави!
  • Неподкупно и по детски чисто описание на залеза.

    Поздравление, Никола!
  • !!!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...