koli4a (Никола Апостолов)
21 1.4K

Jun 2, 2015, 9:33 PM

Захласване по залеза

Poetry » Landscape

675 0 5

Аз безумно се захласвам

в залез топъл и червен.

Всяка вечер аз пораствам

с облака до кръв ранен.

Розово вечерно слънце

се потапя пак във кръв.

Става то червено зрънце...

Облак го целува пръв.

И в небето то потъва

там далече зад черта.

Слънцето перде опъва-

слиза тихо вечерта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

petrova95 (Пепи Петрова)

На залеза не само, че пораствам, но и се изпълвам с радост и усмивки, за да мога да се събудя весела когато срещна изгрева сутринта. Поздравления Ники!

2015-06-03T14:33:11+03:00
koli4a (Никола Апостолов)

Благодаря,Евелина,Младене и Водичке!
Радвам се на посещението ви и на оценката!Желая ви хубав пролетен ден!

2015-06-03T09:07:28+03:00
voda (Елица Ангелова)

Харесах усещането, че порастваш със залеза, Ники.
А картината е цветна и жива - като наяве.
Поздрави!

2015-06-03T00:59:09+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Неподкупно и по детски чисто описание на залеза.

Поздравление, Никола!

2015-06-02T22:44:14+03:00
Eva55 (Евелина Стоянова)

!!!

2015-06-02T22:37:45+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0