24 oct 2012, 20:28

Захвърлена

796 0 0

Загубих пътя ,

Поех нанякъде... незнайно накъде.

Спрях се пред ничия врата

и влязох аз сама.

Вътре, празна стая,

мрачна  и черна.

Видях едно-единствено легло,

легнах и

отпуснах ледените си ръце.

Тежък и злокобен мъжки глас

ми заговори.

Изправи се пред мен,

но нямаше лице.

Почувствах страх,

ала нали не бях сама...

Приближи се и

разпусна косите ми.

Съблече първо надеждите ми,

продължи с гордостта,

стигна до убежденията и идеалите,

 открадна мечтите,

отне дори съмненията.

Край!... и спря,

остави ме с гола,

разпокъсана душа.

Изхвърли ме дори от пустотата

и тъмнината на малката неуютна стая.

Затръшна ми вратата,

хвърли ми в краката

само самотата...

Ограбена и изхабена,

останах скитница,

любима само на смъртта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Каварджикова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...