24.10.2012 г., 20:28

Захвърлена

792 0 0

Загубих пътя ,

Поех нанякъде... незнайно накъде.

Спрях се пред ничия врата

и влязох аз сама.

Вътре, празна стая,

мрачна  и черна.

Видях едно-единствено легло,

легнах и

отпуснах ледените си ръце.

Тежък и злокобен мъжки глас

ми заговори.

Изправи се пред мен,

но нямаше лице.

Почувствах страх,

ала нали не бях сама...

Приближи се и

разпусна косите ми.

Съблече първо надеждите ми,

продължи с гордостта,

стигна до убежденията и идеалите,

 открадна мечтите,

отне дори съмненията.

Край!... и спря,

остави ме с гола,

разпокъсана душа.

Изхвърли ме дори от пустотата

и тъмнината на малката неуютна стая.

Затръшна ми вратата,

хвърли ми в краката

само самотата...

Ограбена и изхабена,

останах скитница,

любима само на смъртта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Каварджикова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...