24 окт. 2012 г., 20:28

Захвърлена

795 0 0

Загубих пътя ,

Поех нанякъде... незнайно накъде.

Спрях се пред ничия врата

и влязох аз сама.

Вътре, празна стая,

мрачна  и черна.

Видях едно-единствено легло,

легнах и

отпуснах ледените си ръце.

Тежък и злокобен мъжки глас

ми заговори.

Изправи се пред мен,

но нямаше лице.

Почувствах страх,

ала нали не бях сама...

Приближи се и

разпусна косите ми.

Съблече първо надеждите ми,

продължи с гордостта,

стигна до убежденията и идеалите,

 открадна мечтите,

отне дори съмненията.

Край!... и спря,

остави ме с гола,

разпокъсана душа.

Изхвърли ме дори от пустотата

и тъмнината на малката неуютна стая.

Затръшна ми вратата,

хвърли ми в краката

само самотата...

Ограбена и изхабена,

останах скитница,

любима само на смъртта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Каварджикова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...