Захвърлена

Загубих пътя ,

Поех нанякъде... незнайно накъде.

Спрях се пред ничия врата

и влязох аз сама.

Вътре, празна стая,

мрачна  и черна.

Видях едно-единствено легло,

легнах и

отпуснах ледените си ръце.

Тежък и злокобен мъжки глас

ми заговори.

Изправи се пред мен,

но нямаше лице.

Почувствах страх,

ала нали не бях сама...

Приближи се и

разпусна косите ми.

Съблече първо надеждите ми,

продължи с гордостта,

стигна до убежденията и идеалите,

 открадна мечтите,

отне дори съмненията.

Край!... и спря,

остави ме с гола,

разпокъсана душа.

Изхвърли ме дори от пустотата

и тъмнината на малката неуютна стая.

Затръшна ми вратата,

хвърли ми в краката

само самотата...

Ограбена и изхабена,

останах скитница,

любима само на смъртта.