Oct 24, 2012, 8:28 PM

Захвърлена 

  Poetry » Love
673 0 0
Загубих пътя ,
Поех нанякъде... незнайно накъде.
Спрях се пред ничия врата
и влязох аз сама.
Вътре, празна стая,
мрачна и черна.
Видях едно-единствено легло,
легнах и
отпуснах ледените си ръце.
Тежък и злокобен мъжки глас
ми заговори.
Изправи се пред мен, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Каварджикова All rights reserved.

Random works
: ??:??