Тези устни дълго нецелувани,
от истинската им, единствена любов,
тъжно мълчаха отдавна забравени,
чакайки нов съжевителен зов.
Сухи, зажаднели и търсещи,
опитаха нови и чужди уста,
но все пак едни искани, липсващи,
можеха да им донесат красота.
И когато устните плачещи
сляха се с чаканите до днес,
дори гарваните грозни и грачещи,
умряха красиво и нежно - с финес.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
