27.12.2011 г., 23:22

Зажаднели устни

1.1K 0 3

Тези устни дълго нецелувани,

от истинската им, единствена любов,

тъжно мълчаха отдавна забравени,

чакайки нов съжевителен зов.

 

Сухи, зажаднели и търсещи,

опитаха нови и чужди уста,

но все пак едни искани, липсващи,

можеха да им донесат красота.

 

И когато устните плачещи

сляха се с чаканите до днес,

дори гарваните грозни и грачещи,

умряха красиво и нежно - с финес.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...