Тези устни дълго нецелувани,
от истинската им, единствена любов,
тъжно мълчаха отдавна забравени,
чакайки нов съжевителен зов.
Сухи, зажаднели и търсещи,
опитаха нови и чужди уста,
но все пак едни искани, липсващи,
можеха да им донесат красота.
И когато устните плачещи
сляха се с чаканите до днес,
дори гарваните грозни и грачещи,
умряха красиво и нежно - с финес.