Тези устни дълго нецелувани,
от истинската им, единствена любов,
тъжно мълчаха отдавна забравени,
чакайки нов съжевителен зов.
Сухи, зажаднели и търсещи,
опитаха нови и чужди уста,
но все пак едни искани, липсващи,
можеха да им донесат красота.
И когато устните плачещи
сляха се с чаканите до днес,
дори гарваните грозни и грачещи,
умряха красиво и нежно - с финес.
© Аз All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
