Зайчета

24 ene 2015, 7:56

Poesía

381 0 0

Когато слънцето пробие
тъмни облаци оловни
и светъл лъч измие
скрежните прозорци,
зная, пролет бяла иде,
откога чакам я на гости.
И изплуват спомени предишни
за срещите с едни очи
и нежните пролетни въздишки,
оплитащи в мрежа две души...
време на обсебващо омайниче,
безвъзвратно веч отминало, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Зайчета

Искате да прочетете повече?

Propuestas