24.01.2015 г., 7:56 ч.

Зайчета 

  Поезия
344 0 0

 

 

 

     Когато слънцето пробие

     тъмни облаци оловни

     и светъл лъч измие

     скрежните прозорци,

     зная, пролет бяла иде,

     откога чакам я на гости.

     И изплуват спомени предишни

     за срещите с едни очи

     и нежните пролетни въздишки,

     оплитащи в мрежа две души...

     време на обсебващо омайниче,

     безвъзвратно веч отминало,

     събудено от слънчевите зайчета

     във вехнеща душа, но още жива...

 

 

 

© Валдемар Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??