Зайчета
497
0
0
Когато слънцето пробие
тъмни облаци оловни
и светъл лъч измие
скрежните прозорци,
зная, пролет бяла иде,
откога чакам я на гости.
И изплуват спомени предишни
за срещите с едни очи
и нежните пролетни въздишки,
оплитащи в мрежа две души...
време на обсебващо омайниче,
безвъзвратно веч отминало,
събудено от слънчевите зайчета
във вехнеща душа, но още жива...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валдемар Всички права запазени
