Когато слънцето пробие
тъмни облаци оловни
и светъл лъч измие
скрежните прозорци,
зная, пролет бяла иде,
откога чакам я на гости.
И изплуват спомени предишни
за срещите с едни очи
и нежните пролетни въздишки,
оплитащи в мрежа две души...
време на обсебващо омайниче,
безвъзвратно веч отминало,
събудено от слънчевите зайчета
във вехнеща душа, но още жива...
© Валдемар Всички права запазени