Зайчета

Jan 24, 2015, 7:56 AM

Poetry

387 0 0

Когато слънцето пробие
тъмни облаци оловни
и светъл лъч измие
скрежните прозорци,
зная, пролет бяла иде,
откога чакам я на гости.
И изплуват спомени предишни
за срещите с едни очи
и нежните пролетни въздишки,
оплитащи в мрежа две души...
време на обсебващо омайниче,
безвъзвратно веч отминало, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Зайчета

Want to read more?

Random works