Когато слънцето пробие

     тъмни облаци оловни

     и светъл лъч измие

     скрежните прозорци,

     зная, пролет бяла иде,

     откога чакам я на гости.

     И изплуват спомени предишни

     за срещите с едни очи

     и нежните пролетни въздишки,

     оплитащи в мрежа две души...

     време на обсебващо омайниче,

     безвъзвратно веч отминало,

     събудено от слънчевите зайчета

     във вехнеща душа, но още жива...