26 ene 2008, 11:40

Зайко, лъвското сърце

4.2K 0 31

Приказка за ваш'те малчугани... :)))))))

 (Някога написах тази приказка за дъщеря ми, която бе издадена в книжка за оцветяване)

 

 

 

 

Там на горската поляна

сред прохладния ветрец,

бе поседнала Мецана

и си хапваше медец.

Но не щеш ли - иде Мечо

и вика силно отдалече.

- Ставай, мамо, бързо ти,

идат селските ловци,

идват всички те насам

и пленили са Лисан...

- Не плаши се, малко мече,

те са сигурно далече...

- Не бе, мамооо, те са тука,

идат откъм трите бука.

Там до трънестата драка,

рече ми го леля сврака!...

Тогава Меца се надигна,

всичкия си глас събра,

на крака се приповдигна

и силно, силно изрева:

- Ей, вий, хора, хей ловци,

где сте тръгнали - глупци?!

Туй е горската дъбрава,

тя е нашата държава!...

Да се махате веднага,

че ще вдигна страшна врява,

ще повикам на часа

зверовете на леса...

Знайте, няма да се спрем,

всички ви ще изядем!!!

Рекла Меца туй и само

тук на горската поляна,

надошли от вси страни

Тигри, Пуми и Сърни.

Ето, че пристига Зайо,

облякъл спортния екип,

крачи бодро и нехае,

прави се на бабаит...

- Ти пък, Зайо, накъде? -

пита го Мецана дръзко. -

Щом ще трябва да се мре,

и моето сърце е Лъвско!...

- Я да спреш със тез "локуми"! -

рече черната Маймуна.

Да не мислиш, че това,

всичкото е на шега?!...

Тук ловците са дошли,

страшни са и много зли,

те не идват да ни хранят,

а дошли са да ни хванат...

- Мен не могат да ме хванат,

аз съм бърз като стрела

и затуй ми чуйте плана

пък... ще видим след това...

Ще побягна аз по склона,

щом достигна онзи дъб,

те ще тръгнат да ме гонят,

вие им минете в гръб...

- А бе, Зайо, що говориш,

ти с ловци ли ще се бориш?!

Я го виж, храбрец голям! -

рече братът на Лисан...

- А забравяш, Клепоушко,

че ловците имат пушки!..

Щом покажеш си носа,

мигом ще го "отнесат"!...

Зайо-байо се подразни: -

- Аз ще бягам със кураж,

пушките ще са им празни,

щом по мен те стрелят дваж...

Не учете ме на глас,

зайче "стреляно" съм аз,

а по-скоро се втурнете

и ловците обградете...

И когато с празни пушки

и без своя огнен прах -

попита смело Клепоушко - 

Кой тогаз ще го е страх?!...

Лельо Пума, първо ти

ноктите си покажи,

а пък нашата Мецана

на крака като застане,

ще покажем им тогаз,

че по-слаби са от нас...

- Дааа, харесва ми това -

рече Тигърът голям.

После аз със лекота,

всичките ще ги изям...

- Тъй не може, чичо Тигре,

няма никой да ядем,

ний със тях ще поговорим,

трябва да се разберем...

Че тук всички във гората

сме приятели добри,

любим ние веселбата

и забавните игри.

Лошо никому не правим,

е, вдигаме с играта прах,

но не идваме да грабим

и да стреляме по тях?!...

Затова да си вървят те - 

по живо-здраво у дома!

Да не ни безпокоят,

туй е нашата гора...

И се втурна Клепоушко,

загърмяха ловни пушки,

а Еленчето с кураж рече:

- Гръмнаха по дваж!..

И тогава вкупом всички,

без силите да си щадят,

втурнаха се - зверове и птички,

хората да обградят...

Тъй приложиха на Зайо плана,

на... онези хитреци

и веч, на горската поляна,

не се върнаха ловци...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Желязков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е хубаво!
    Дъщеря ти е щастливо дете с такъв баща!

    И това го умееш! Не съм се и съмнявала.
    Рядко си тук...
  • Бравооооооооооо!!!Връзката между бащи и дъщери е много специална...Представих си твоето слънчице и грейналите му оченца,когато тати и чете приказка написана за нея...Красиво!!!
    Аз пък съм писала стихове,песни,приказки,гатанки за обичните ми момчета-син и внук.Първата ми детска книга беше за тях.Прегръщам те с възхита,Валентине!!!С обич,за теб!!!
  • Поздрави валентино!Много е сладко!Аз също имам стихове за деца и това много ми хареса.Страхотен си!
  • Много,много ми хареса!
    Поздравления!!!
  • Прочетох я на дъщеря ми. Много й хареса и сега иска пак.
    Браво, запазил си детското в сърцето си. За което сме ти благодарни.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...