24 jul 2011, 23:56

Закачка 

  Poesía » De amor
1709 0 35

 

Тоя вятър е като дива прегръдка,

толкоз луда, нежна и дръзка,

с порив роши косите ми гъсти

и отново ги сплита с немирните пръсти.

 

И надипля на гънки полата,

и обгръща без свян и снагата,

и поднася ме с повеи бурни,

гали страстно и моите устни.

 

Не поглежда, не спира играта,

закачливо се шмугва в шубрака,

а оттам, поприкрил се в листата,

ти ми смигваш с усмивка позната.

© Мартина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??