Тоя вятър е като дива прегръдка,
толкоз луда, нежна и дръзка,
с порив роши косите ми гъсти
и отново ги сплита с немирните пръсти.
И надипля на гънки полата,
и обгръща без свян и снагата,
и поднася ме с повеи бурни,
гали страстно и моите устни.
Не поглежда, не спира играта,
закачливо се шмугва в шубрака,
а оттам, поприкрил се в листата,
ти ми смигваш с усмивка позната.
© Мартина All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
