14 may 2007, 9:51

Закачка

  Poesía
696 0 8
Роди се на света момче,
Ивайло кръстиха го те.
Сега расте и дебелее,
похапва си, не се владее,
все плямпа, вечно се лигави,
на интересен все се прави.
Щом зърнеш го, откриваш драка
с фризура - таралеж в атака.
С държанието некултурно,
със говора си присмехулен,
със погледа си смешно тъп
прилича на теле в калъп.
   О, знам че той ще се разсърди,
   но що да сторя аз сега,
   не лъжа, нищо не извъртам,
   а истината е една:
уж всички с него са съгласни,
а всъщност смеят се безгласно
и мозъка му преценяват,
макар че мнение не дават.
А може би не осъзнава
как врагове си сам създава,
затуй на всички се присмива -
двуличник, егоист дори,
на всички ни косур намира,
а себе си боготвори.
Кога ли ще се осъзнае,
кога ще слезе на земята,
кога със своето държание
ще си намери той белята.

февруари  1994г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яница Ботева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ха-ха-ха ...много е готино, браво (за съжаление има доста подобни хора)
  • Ей,Маги това стихотворение не е за него
    Писах го за един съученик навремето.Много ме беше ядосал.
  • Позна,но те са двама,юнаците на мама
    на тати си приличат да тичат по-обичат
    по люлки, въртележки и клони влачат тежки
    дано са ми щастливи и все тъй обичливи.
  • А днес е вече юначага!
    И все не бърза да си ляга!
    В мечтите свои той се вглежда -
    все смята нещо, преподрежда...
    Живота из-под вежди гледа строго
    на мама иска да прилича много...

    Познах ли, Яни?

    Да ти е живо и здраво хлапето!
    Да расте смело и напето!
    Живота твой със щастие да озарява!
    Когато падне - бързичко да става!
  • Усмихващо!Позадравления!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...