Закачка
Роди се на света момче,
Ивайло кръстиха го те.
Сега расте и дебелее,
похапва си, не се владее,
все плямпа, вечно се лигави,
на интересен все се прави.
Щом зърнеш го, откриваш драка
с фризура - таралеж в атака.
С държанието некултурно,
със говора си присмехулен,
със погледа си смешно тъп
прилича на теле в калъп.
О, знам че той ще се разсърди,
но що да сторя аз сега,
не лъжа, нищо не извъртам,
а истината е една:
уж всички с него са съгласни,
а всъщност смеят се безгласно
и мозъка му преценяват,
макар че мнение не дават.
А може би не осъзнава
как врагове си сам създава,
затуй на всички се присмива -
двуличник, егоист дори,
на всички ни косур намира,
а себе си боготвори.
Кога ли ще се осъзнае,
кога ще слезе на земята,
кога със своето държание
ще си намери той белята.
февруари 1994г.
Ивайло кръстиха го те.
Сега расте и дебелее,
похапва си, не се владее,
все плямпа, вечно се лигави,
на интересен все се прави.
Щом зърнеш го, откриваш драка
с фризура - таралеж в атака.
С държанието некултурно,
със говора си присмехулен,
със погледа си смешно тъп
прилича на теле в калъп.
О, знам че той ще се разсърди,
но що да сторя аз сега,
не лъжа, нищо не извъртам,
а истината е една:
уж всички с него са съгласни,
а всъщност смеят се безгласно
и мозъка му преценяват,
макар че мнение не дават.
А може би не осъзнава
как врагове си сам създава,
затуй на всички се присмива -
двуличник, егоист дори,
на всички ни косур намира,
а себе си боготвори.
Кога ли ще се осъзнае,
кога ще слезе на земята,
кога със своето държание
ще си намери той белята.
февруари 1994г.
© Яница Ботева All rights reserved.
(за съжаление има доста подобни хора)
