14.05.2007 г., 9:51

Закачка

691 0 8
Роди се на света момче,
Ивайло кръстиха го те.
Сега расте и дебелее,
похапва си, не се владее,
все плямпа, вечно се лигави,
на интересен все се прави.
Щом зърнеш го, откриваш драка
с фризура - таралеж в атака.
С държанието некултурно,
със говора си присмехулен,
със погледа си смешно тъп
прилича на теле в калъп.
   О, знам че той ще се разсърди,
   но що да сторя аз сега,
   не лъжа, нищо не извъртам,
   а истината е една:
уж всички с него са съгласни,
а всъщност смеят се безгласно
и мозъка му преценяват,
макар че мнение не дават.
А може би не осъзнава
как врагове си сам създава,
затуй на всички се присмива -
двуличник, егоист дори,
на всички ни косур намира,
а себе си боготвори.
Кога ли ще се осъзнае,
кога ще слезе на земята,
кога със своето държание
ще си намери той белята.

февруари  1994г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яница Ботева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ха-ха-ха ...много е готино, браво (за съжаление има доста подобни хора)
  • Ей,Маги това стихотворение не е за него
    Писах го за един съученик навремето.Много ме беше ядосал.
  • Позна,но те са двама,юнаците на мама
    на тати си приличат да тичат по-обичат
    по люлки, въртележки и клони влачат тежки
    дано са ми щастливи и все тъй обичливи.
  • А днес е вече юначага!
    И все не бърза да си ляга!
    В мечтите свои той се вглежда -
    все смята нещо, преподрежда...
    Живота из-под вежди гледа строго
    на мама иска да прилича много...

    Познах ли, Яни?

    Да ти е живо и здраво хлапето!
    Да расте смело и напето!
    Живота твой със щастие да озарява!
    Когато падне - бързичко да става!
  • Усмихващо!Позадравления!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...