Закачка
Ивайло кръстиха го те.
Сега расте и дебелее,
похапва си, не се владее,
все плямпа, вечно се лигави,
на интересен все се прави.
Щом зърнеш го, откриваш драка
с фризура - таралеж в атака.
С държанието некултурно,
със говора си присмехулен,
със погледа си смешно тъп
прилича на теле в калъп.
О, знам че той ще се разсърди,
но що да сторя аз сега,
не лъжа, нищо не извъртам,
а истината е една:
уж всички с него са съгласни,
а всъщност смеят се безгласно
и мозъка му преценяват,
макар че мнение не дават.
А може би не осъзнава
как врагове си сам създава,
затуй на всички се присмива -
двуличник, егоист дори,
на всички ни косур намира,
а себе си боготвори.
Кога ли ще се осъзнае,
кога ще слезе на земята,
кога със своето държание
ще си намери той белята.
февруари 1994г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яница Ботева Всички права запазени
(за съжаление има доста подобни хора)