Роди се на света момче, Ивайло кръстиха го те. Сега расте и дебелее, похапва си, не се владее, все плямпа, вечно се лигави, на интересен все се прави. Щом зърнеш го, откриваш драка с фризура - таралеж в атака. С държанието некултурно, със говора си присмехулен, със погледа си смешно тъп прилича на теле в калъп. О, знам че той ще се разсърди, но що да сторя аз сега, не лъжа, нищо не извъртам, а истината е една: уж всички с него са съгласни, а всъщност смеят се безгласно и мозъка му преценяват, макар че мнение не дават. А може би не осъзнава как врагове си сам създава, затуй на всички се присмива - двуличник, егоист дори, на всички ни косур намира, а себе си боготвори. Кога ли ще се осъзнае, кога ще слезе на земята, кога със своето държание ще си намери той белята.
Позна,но те са двама,юнаците на мама
на тати си приличат да тичат по-обичат
по люлки, въртележки и клони влачат тежки
дано са ми щастливи и все тъй обичливи.
А днес е вече юначага!
И все не бърза да си ляга!
В мечтите свои той се вглежда -
все смята нещо, преподрежда...
Живота из-под вежди гледа строго
на мама иска да прилича много...
Познах ли, Яни?
Да ти е живо и здраво хлапето!
Да расте смело и напето!
Живота твой със щастие да озарява!
Когато падне - бързичко да става!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.