14 мая 2007 г., 09:51

Закачка

693 0 8
Роди се на света момче,
Ивайло кръстиха го те.
Сега расте и дебелее,
похапва си, не се владее,
все плямпа, вечно се лигави,
на интересен все се прави.
Щом зърнеш го, откриваш драка
с фризура - таралеж в атака.
С държанието некултурно,
със говора си присмехулен,
със погледа си смешно тъп
прилича на теле в калъп.
   О, знам че той ще се разсърди,
   но що да сторя аз сега,
   не лъжа, нищо не извъртам,
   а истината е една:
уж всички с него са съгласни,
а всъщност смеят се безгласно
и мозъка му преценяват,
макар че мнение не дават.
А може би не осъзнава
как врагове си сам създава,
затуй на всички се присмива -
двуличник, егоист дори,
на всички ни косур намира,
а себе си боготвори.
Кога ли ще се осъзнае,
кога ще слезе на земята,
кога със своето държание
ще си намери той белята.

февруари  1994г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яница Ботева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ха-ха-ха ...много е готино, браво (за съжаление има доста подобни хора)
  • Ей,Маги това стихотворение не е за него
    Писах го за един съученик навремето.Много ме беше ядосал.
  • Позна,но те са двама,юнаците на мама
    на тати си приличат да тичат по-обичат
    по люлки, въртележки и клони влачат тежки
    дано са ми щастливи и все тъй обичливи.
  • А днес е вече юначага!
    И все не бърза да си ляга!
    В мечтите свои той се вглежда -
    все смята нещо, преподрежда...
    Живота из-под вежди гледа строго
    на мама иска да прилича много...

    Познах ли, Яни?

    Да ти е живо и здраво хлапето!
    Да расте смело и напето!
    Живота твой със щастие да озарява!
    Когато падне - бързичко да става!
  • Усмихващо!Позадравления!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...