31 dic 2011, 18:26

Закачливата Луна

  Poesía » Otra
1.2K 0 13

 

Закачливата Луна

Луната закачливо се подаде

във слънчевия декемврийски ден,

тя сякаш иска да покаже,

че зима иде, а не летен ден.

Скъсява зимата деня ни,

усмивката скъсява – тъжен факт,

усмихваме се още обладани

от слънцето и летния му знак.

Но зимата коварно се прокрадва

във всеки топъл декемрийски ден,

от слънцето по малко си похапва,

скъпернически го поделя с мен.

Но край на песимизма ми сезонен –

тя, Коледата звездна, е пред нас,

ще сетим пак дъха ú благовонен,

елхите пак уютно ще блестят!

Уханните трапези ще засветят,

душите ни прегърнати ще спят

с надеждите за Бъдното, навеки,

за по-добър живот и мирен свят!

03.12.2011Мили приятели, това стихотворение малко позакъсня, но не и моите най-топли и искрени пожелания към всички Откровенци за здрава, мирна и щастлива Нова Година! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...