Dec 31, 2011, 6:26 PM

Закачливата Луна

  Poetry » Other
1.2K 0 13

 

Закачливата Луна

Луната закачливо се подаде

във слънчевия декемврийски ден,

тя сякаш иска да покаже,

че зима иде, а не летен ден.

Скъсява зимата деня ни,

усмивката скъсява – тъжен факт,

усмихваме се още обладани

от слънцето и летния му знак.

Но зимата коварно се прокрадва

във всеки топъл декемрийски ден,

от слънцето по малко си похапва,

скъпернически го поделя с мен.

Но край на песимизма ми сезонен –

тя, Коледата звездна, е пред нас,

ще сетим пак дъха ú благовонен,

елхите пак уютно ще блестят!

Уханните трапези ще засветят,

душите ни прегърнати ще спят

с надеждите за Бъдното, навеки,

за по-добър живот и мирен свят!

03.12.2011Мили приятели, това стихотворение малко позакъсня, но не и моите най-топли и искрени пожелания към всички Откровенци за здрава, мирна и щастлива Нова Година! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...