31.12.2011 г., 18:26 ч.

Закачливата Луна 

  Поезия » Друга
838 0 13

 

Закачливата Луна

Луната закачливо се подаде

във слънчевия декемврийски ден,

тя сякаш иска да покаже,

че зима иде, а не летен ден.

Скъсява зимата деня ни,

усмивката скъсява – тъжен факт,

усмихваме се още обладани

от слънцето и летния му знак.

Но зимата коварно се прокрадва

във всеки топъл декемрийски ден,

от слънцето по малко си похапва,

скъпернически го поделя с мен.

Но край на песимизма ми сезонен –

тя, Коледата звездна, е пред нас,

ще сетим пак дъха ú благовонен,

елхите пак уютно ще блестят!

Уханните трапези ще засветят,

душите ни прегърнати ще спят

с надеждите за Бъдното, навеки,

за по-добър живот и мирен свят!

03.12.2011Мили приятели, това стихотворение малко позакъсня, но не и моите най-топли и искрени пожелания към всички Откровенци за здрава, мирна и щастлива Нова Година! 

© Криси Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??