Закачливата Луна
Закачливата Луна
Луната закачливо се подаде
във слънчевия декемврийски ден,
тя сякаш иска да покаже,
че зима иде, а не летен ден.
Скъсява зимата деня ни,
усмивката скъсява – тъжен факт,
усмихваме се още обладани
от слънцето и летния му знак.
Но зимата коварно се прокрадва
във всеки топъл декемрийски ден,
от слънцето по малко си похапва,
скъпернически го поделя с мен.
Но край на песимизма ми сезонен –
тя, Коледата звездна, е пред нас,
ще сетим пак дъха ú благовонен,
елхите пак уютно ще блестят!
Уханните трапези ще засветят,
душите ни прегърнати ще спят
с надеждите за Бъдното, навеки,
за по-добър живот и мирен свят!
03.12.2011Мили приятели, това стихотворение малко позакъсня, но не и моите най-топли и искрени пожелания към всички Откровенци за здрава, мирна и щастлива Нова Година!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Криси Все права защищены
Макар и с такова голямо закъснение.
