30 ago 2007, 17:01

Закичена с обич

  Poesía
949 0 5
  Душата ми е снежно бяла,
   виж как искри с разцъфнал цвят.
   Душата ми е нежно-тиха
   и пълна със несбъднат грях.

  Душата  ми  е  пеперуда
  и все лети, лети към теб.
  Душата ми е малко луда,
  трепти от обич и копнеж.

  Душата ми във лабиринт се лута,
  счупи  го  и я  изведи.
  Душата ми е пъстропера птица,
  за всеки, който я разлисти лист по лист.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дилианна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...