Aug 30, 2007, 5:01 PM

Закичена с обич

  Poetry
950 0 5
  Душата ми е снежно бяла,
   виж как искри с разцъфнал цвят.
   Душата ми е нежно-тиха
   и пълна със несбъднат грях.

  Душата  ми  е  пеперуда
  и все лети, лети към теб.
  Душата ми е малко луда,
  трепти от обич и копнеж.

  Душата ми във лабиринт се лута,
  счупи  го  и я  изведи.
  Душата ми е пъстропера птица,
  за всеки, който я разлисти лист по лист.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дилианна Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...