Aug 30, 2007, 5:01 PM

Закичена с обич

  Poetry
948 0 5
  Душата ми е снежно бяла,
   виж как искри с разцъфнал цвят.
   Душата ми е нежно-тиха
   и пълна със несбъднат грях.

  Душата  ми  е  пеперуда
  и все лети, лети към теб.
  Душата ми е малко луда,
  трепти от обич и копнеж.

  Душата ми във лабиринт се лута,
  счупи  го  и я  изведи.
  Душата ми е пъстропера птица,
  за всеки, който я разлисти лист по лист.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дилианна Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...