13 feb 2015, 11:06  

Заклевам се

  Poesía » Otra
702 0 11

 

За тебе, рожбо, пиша аз отново.
За бялата ти, чистата душа.
Събирам майчина тъга във слово
и пращам я към твоята звезда.
Макар във други свят, аз знам усещаш
как хората по ангелски събра.
Как болката успя да трансформираш
във вяра, че доброто е съдба.
Чрез "силата" ти хората видяха,
че миг един-убийствено жесток
превърна се във песен недопята,
дописвана със сЪлзи цял живот.
Дано да ми простят. Дано повярват,
че вече си икона. Светлина.
Заклевам се, за всички да запазя
спомен не... а жива любовта.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Незная колко разплакани майки има... Зная че, децата живеят в нас!Много години ми е трудно. Понякога плача и повярвай ми и навън започва да вали.Твоите стихове ме вълнуват!
  • Таничка, прегръщам те и ти се прекланям за силата, която носиш в себе си, за Майчината обич, която е безкрайна, безгранична и винаги ще остане ЖИВА!
  • Твоята безгранична майчина обич и тъга,
    се превръщат в много чисти и силни стихове!
    Вярвам, че ще стигнат до когото трябва и
    дори трагедията няма да раздели силната
    връзка между майка и син!
    Поклон пред болката ти!
  • Без думи!!!
  • Майчината клетва е свята!
    Дали към живите или отишлите си деца, силата е еднаква.
    Тази сила е осъзната и се усеща от всички.
    Стиховете написани за моето дете са израз на болката, която много други майки не могат формулират с думи.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....