13.02.2015 г., 11:06  

Заклевам се

694 0 11

 

За тебе, рожбо, пиша аз отново.
За бялата ти, чистата душа.
Събирам майчина тъга във слово
и пращам я към твоята звезда.
Макар във други свят, аз знам усещаш
как хората по ангелски събра.
Как болката успя да трансформираш
във вяра, че доброто е съдба.
Чрез "силата" ти хората видяха,
че миг един-убийствено жесток
превърна се във песен недопята,
дописвана със сЪлзи цял живот.
Дано да ми простят. Дано повярват,
че вече си икона. Светлина.
Заклевам се, за всички да запазя
спомен не... а жива любовта.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Незная колко разплакани майки има... Зная че, децата живеят в нас!Много години ми е трудно. Понякога плача и повярвай ми и навън започва да вали.Твоите стихове ме вълнуват!
  • Таничка, прегръщам те и ти се прекланям за силата, която носиш в себе си, за Майчината обич, която е безкрайна, безгранична и винаги ще остане ЖИВА!
  • Твоята безгранична майчина обич и тъга,
    се превръщат в много чисти и силни стихове!
    Вярвам, че ще стигнат до когото трябва и
    дори трагедията няма да раздели силната
    връзка между майка и син!
    Поклон пред болката ти!
  • Без думи!!!
  • Майчината клетва е свята!
    Дали към живите или отишлите си деца, силата е еднаква.
    Тази сила е осъзната и се усеща от всички.
    Стиховете написани за моето дете са израз на болката, която много други майки не могат формулират с думи.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...