Заклевам се
Поглеждам към звездите
и пак си добър!
Смел си!
Връщаш се по тъмно от гората,
почерпил силите от Бог,
смирен и самодостатъчен.
"Върви си!" - предупреждавам те,
"Не съм добра за теб!"
А в себе си се моля и крещя "Остани"!
Крайна съм.
Прочете всичко във очите ми.
Пред теб не мога да съм друга,
а себе си да бъда много ме е страх...
Съмненията дебнат ме,
бягам и се спъвам...
Падам и боли...
Плача без сълзи.
Усмивката е маска
скрила малкото дете,
свито в очакване
да го прегърнат топло.
Всеки ме подмина,
само ти се спря.
Чувам гласът на Бог
в ударите на сърцето ти.
Днес го няма и тъжа...
Не ти е дадено време за страхове.
А аз изтъкна съм от тях!
Още си тук?
Заклевам се ще те видя пак!!!
27. Ноември 2019г.
© Екатерина Глухова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Роси, абсолютно си права!
-
Чета коментарите и си давам сметка как всеки пречупва прочетеното през своята призма, но това само подсказва, че е подействало словото, чувството или заложеното в думите. Моята интерпретация днес е:" Бог е приютен в сърцето му, Кате, и искаш да го срещнеш пак"
-
Благодаря ти, Антон! И по скоро предупреждение.
-
Страх от отхвърляне примесен с копнеж за всеотдайна близост. Хубаво преплитане!
-
Бри, Ангелче, много ви благодаря! 🧡
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
